Базел изненада! Швейцарският шампион, бих казал, че направи за смях първенецът на Англия. Отборът, който бе три пъти на фирал в ШЛ през последните четири години се спаси от резил в последните минути и головият спектакъл завърши 3-3. Разбира се, това е запазената марка на Червените дяволи, но с/у отбор като Базел (б.а. - нищо лично) резултата е меко казано изненадващ. Не знам точно високомерието или подценяването доведе до този резултат, или просто добрата игра на швейцарците.
Първото полувреме започна ударно за домакините като Дани Уелбек заби два бързи гола съответно в 16-а и 18-а минута. Червените дяволи решиха, че са си свършили работата и мачът до края ще бъде протоколен. Още следващите минути Базел загатна, че няма да се примири с развоя на събитията. През второто полувреме гостите обърнаха изненадващо резултата и набутаха 3 безответни гола в мрежата на Ман. Юн., които не бяха на себе си. Два от головете бяха на добре познатия ни Александър Фрай и един на Фабиан Фрай. В самия край на срещата Ашли Йънг спаси честта на англичаните като вкара изравнителното попадение. Няма да ви занимавам с точния развой на срещата, понеже повечето от вас са се насладили на зрелището пред малките екрани. Интересното е, обаче, причините довели до този резултат. Много хора, като Сашо Диков, биха казали две думи "черно тото". Друго мнение би било "защо не бе пуснат Димитър Бербатов по-рано или още в началото като титуляр". За първото мнение бих казал, че едва ли отбор като Юнайтед ще си позволи да участва в машинации за някой друг лев! Относно Бербатов - след влизането си в игра се видя защо сър Алекс Фергюсън не му гласува доверие от началото на сезона. Особено при такава конкуренция, за сега, за българина няма място на зеления килим...за съжаление. Фактът си е факт, но това е съвсем друга тема. Просто тази вечер липсваше характера на Юнайтед. Надъхаността идваше само от централния защитник Фил Джоунс. Момчето не се предаде до край. Започваше атаки, тичаше неспирно, отнемаше топки и се бореше на "макс". Помагаха му и Ашли Йънг, както и голмайсторът Уелбек. Точно хората, които нямаха опит в мачове от Шампионската лига носеха свежия полъх в редиците на Червените дяволи. Тъжното е, че опитен бранител като Рио Фърдинанд изобщо не се забелязваше и се превръща в бледа сянка на страшилището, което беше. Същото може да се каже и за Майкъл Карик, името на когото чух само в стартовия състав, но не и при разиграванията на домакините, където той трябваше да има главна роля. Дори влизането на южно-корейската машинка Парк не донесе желаният успех на домакините. И в заключение, видя се каква е разликата в отбора на англичаните с и без Уейн Рууни. И в този мач и в онзи със Стоук Сити. Но може ли да се разчита само на един играч, при положение, че имаш претенции да достигнеш двадесета рекордна титла в Англия и отново поне финал в ШЛ? Разбира се, има един начин да разберем...